Когато съм достигнал до предела,
с бездишното лице на тишината.
Когато пред олтарен път поела
душата си затърси същината...
Навярно, ще е твърде, твърде късно.
Навярно ще опитвам, и опитвам...
Със сетните си сили да отложа,
викът нечут, преди затихването...
И сетната си мисъл, в ред да сложа,
че смислено, ще е запитването...
Когато, зад предела съм престъпил.
Когато, зад предела съм преминал...
Напразни ще са всичките въпроси.
И всичките преносени надежди,
всуе, ще са разстреляни изкосо,
разголени, до болка, без одежди...
Пресъхнали, безсмислени копнежи,
в душата ми, отвъдпределно боса...
Душата, носи ли, отвъдпредела...
И любовта ни, безпределна вече...
Сърцето ти, дано е път поело...
За любовта си... Нов път, и далечен...
И ти, ще чуеш, благослов безгласен.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me