Прелистваш старите ми стихове
и ме поглеждаш мълчаливо.
В очите ти горчи въпрос притихнал.
Със скръбни нотки се прелива
и трепка безпокойство пак в гласа ти...
Съмнение, че нещо не достига,
че между нас не стига, щом не могат
в душата ми замлъкналите чанове -
от тебе разлюляни да запеят...
Година време вече как мълчат...
Не се страхувай, моя късна обич,
поехме заедно по труден път.
Гласът на Тишината тръпне в мен,
а тя е Космос! Тя е Светлината
на слънчевия лъч обикновен -
в невидим слитък сплавил цветовете.
Една сълза им трябва, за да светнат
пречупени в дъга от седем цвята.
Не се плаши сега от Тишината!
Отпиеш ли голяма глътка вино,
разлива се във тебе нежен огън
и всяка клетка в силното ти тяло
изпълва се с блажена леност,
преди самата в огън да избухне.
Тъй аз от обичта опиянена,
безсилна съм - стопена от взаимност
за сладкото мъчително вълнение,
най-истинските думи да открия.
А те се трупат в мен и се разгаря
животрептящо, огнено и диво,
едно огромно езеро от лава -
изпълнено с движение и сила...
И всеки миг вулканът ще излее
словесната си ярост в песен.
Ще рукне огнена река - от нея
сълзата във очите ти ще блесне
запалила с дъга от седем цвята
небесния ти взор над мене,
пречистен в миг от ревност, и съмнения...
Не се плаши от Тишината!
Предчувствие е тя за стихове...
Очакват чановете тебе - Вятъра,
да люшнат сребърните гласове!
15.02.1986г., София
Из \"Път от Светлина в Безкрая\"
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me