Не е трудно да се влюбиш във мене,
затова не поглеждай в очите ми.
Не разбивай онази преграда,
зад която съм скрила мечтите си.
Там се лутах в гори тилилейски,
за да търся изгубени спомени.
Аз живея така (неприлично е),
но да дишам без тях не умея.
Колко пъти пребродих пътеките,
(уж оставях по малко за връщане)
и ги търсех, като Хензел и Гретел,
ала кучета ги бяха разкъсали.
С паяжина прешивах реверите,
избродирах ги нишка по нишка,
а разплитах по малко дантелите
ту във студ, ту във пек да се търся.
..........................
Много лесно ще се влюбиш във мене,
по-добре стой далеч от очите ми,
нямам нищичко вече за даване -
на пустиня прилича сърцето ми...