МЕЛОДИЯ ЗА ТЕБЕ
Как пееше кавалът ми за тебе
под зазорилото небе на нежността.
От слънцето, от планината,
във въздуха източваше с финес
сияещата нишка на живота
и я навиваше в кълбо от светлина,
сред небеса подвластни на очите ти.
Мелодия за тебе плакала и пяла,
запазена в дъха на ехото на планината,
което с болка днес, без тебе ми я връща.