За твоите очи не бях се сещала отдавна,
и бях забравила за твоите ръце.
Сега пронизва ме болка, на никоя друга равна,
видях те отново и разтуптя се моето сърце.
Все така красив си още,
все така вълнуваш моите мисли ти,
все така за тебе само мисля нощем
и нещо в душата ми гори.
А ти, поглеждаш ме едва, прикрито,
дали виновен чувстваш се, не знам.
Дали вина в тебе аз откривам,
или моето тяло искаш аз отново да ти дам?