Стоиш в ъгъла натъжена,
самотна сред потопа гласове,
свела глава сякаш наранена
и тъжен миг плача ти зове.
Ставаш грозна в красотата си,
но тънка нежност в зениците блести,
в зеленото небе на ярките очи
мъгла се тегне, скръбен лик стърчи.
И галят с нежност, и парят със студенина,
залезът се топи с бледи лъчи
в тъмните хладни дълбочини
на тъжните зелени очи.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me