на съпруга ми

Любовта ни е росно поле,

в свежи багри на полски цветя.

Красотата и бавно расте -

вътре в нас две свещички пламтят.

И тече осветена вода,

от недрата на нашата младост.

Споделеност стопява леда,

върху който пристъпим ли – падаме.

Песента на събудени славеи

битието ни в ритъм излива.

И във страници с нежно заглавие

преоткриваме пристан красив.

Лъч доверие с тюлено було

в нас разпуква уханните пъпки.

Дано усети дъха лавандулов

и сина ни по същите стъпки!