Дори да знам, че няма нищо между нас,
бих искала за миг времето да спре.
И в този миг да бъдем двама, както бе преди.
Дори да знам, че всяко обещание е зов измамен,
бих искала да знам, че таз измама е жарава.
И в таз жарава да изгорим на клада.
Дори да знам, че няма думи лековерни,
бих искала в изнемогата да тънем.
И в изнемогата да се родим отново.
Дори да знам, че злъчно с теб ще се сбогуваме,
бих искала в сбогуването да се отречем.
И в това сбогуване отново пак да се намерим.
Дори да знам, че чужда ще съм вече в твоя ден,
бих искала да усетим топлината на идващия ден.
И в този ден да сме отново близки, като в онзи ден.
Дори да знам, че друга има между нас,
бих искала в другата да търсиш мен.
И в нея да усещаш желаното от мен.
Дори да знам, че нямам власт от днес над теб,
бих искала с властта да се отвея в самота.
И в тази самота да бъда себе си -
обречена на теб!