Във себе си влели
на думите силата,
гневът и омразата заедно
за обич запели,
за святост и истина,
за ново, добро (уж!) начало…
И днес пак твърдят,
че с любов е било,
че само така се спасява
най-верният път,
че нямало зло,
дори, че не търсели слава…
Облечени в слово,
омраза и гняв
променят света – накъде ли?!
И сякаш с олово
от упор рушат -
погребват идеите смели…
Но Словото силно
омраза и гняв
да бъдат разкрити решило –
не пяло фалшиво,
не следвало тях,
на себе си не изменило!
Пак нови идеи
се раждат сега,
възкръсват идеите стари…
А Словото… ще ли
да бъде слуга?! -
Не! Птица е! Път ще намери!