Донесе ли ми?!...
Знаеш - свойта нощ.
Ранена птица в храстите
се мята
и минало е гръмката ми мощ,
с която те живеех.
Час-разплата.
Монети от пиринчена луна
на дребно хвърлят
часове жестоки
и кискат се на
жалката тълпа
от просяци-мечти,
които в мрака
се бият за монетка-две...
Печал
обвива фино тяло
с куп дантели.
Нехае.
В цигарето и горчи
не дим цигарен,
а живот на заем.
Отминалото
ми оставя дъх
на билки,
чаят вече съм изпила,
но кашлям още...
В свойта нощ ме загърни,
че скитах дълго -
драга, а немила.