Когато умориш се от любов,

когато любовта си тръгне мълчаливо.

Когато впиваш тъжен взор

във сянката ми – някъде пред теб...

Когато умориш се от любов,

когато пак до мен се спреш,

когато се наситиш на живот,

какво за тебе би било утеха?!

Когато умориш се от любов,

във теб навярно пак ще закрещи

всяко ехо,  всеки тъй болезнен зов -

тъй дълго във самотните ти нощи...