Отмина времето на залеза красив и дойде тъмнината,

талази черни бързо плъзнаха - завзеха синевата.

В одежди сребърни изгряват в нощното небе звездите

блестящ венец Луната слага в косите.

И в танц магичен вихрят се в небето

разпръсквайки потоци звездна светлина,

в поклон красив те спират пред Луната,

за да огрее с обич цялата земя.

В такава нощ разпалват се телата,

и неутолима жажда изпълва морна плът,

лежа с притворени очи и слушам тишината

в очакване да чуя твоя топъл глас.

Като в жадуван сън аз искам да те срещна,

и да познаеш в мен  ти любовта

сърца в любовен танц да слеем,

и да направим по-красив света.

Бокал с любовен еликсир

да поднеса към твоите устни,

а после да отпия с жажда аз,

магия бяла с нежност да обгърне

живота, който е пред нас.

И със звезди в очите да ме погледнеш,

потоци светлина да милват моята душа,

неистово ръцете да се търсят

с обсебваща ги страст в нощта.

И мълчаливо своите тела да слеем,

вълшебна приказка да сътворим

от щастие, че благосклонна е съдбата

по път единен двама да вървим.

Копнеж и жажда, нежност и благословия

да съпровождат ни по пътя общ,

талази от любов, като нестихваща стихия

с жажда да заливат ни един за друг.

Безкраен танц, любов красива

да водят ни по общият ни път,

един печат да носим в сърцата,

печат на любовта – един за друг…