Аз те докоснах с голо краче,
бях още много малко момче.

И тогава стана онова чудо,
влюбих се в теб безумно лудо.

Идвах сутрин по росата,
не беше изстинала водата.

Да се гмуркам в тебе обичам,
без да се събувам и събличам.

Бяхме сами идвах с велосипеда,
нямаше наоколо кой да ни гледа.

До брега под старата черница,
се доказваше подранила птица.

А сега ти си цялата побеляла,
от годините може би остаряла?

Остарелия съм май само аз,
във този ранен юнски час.

Но остаряла ти пак си чаровна,
и ще си вечна и многовековна.

На мен ми стига тази награда,
че ме пое когато беше млада.

Аз няма никога да те забравя,
и в твоето корито ще се удавя.

13,06,2011 г.

Н.Василев