Вятърът нежно провира пръсти в косите ми.
Тихо и заглушително ми шепне твоето име.
Капещите листа ми навяват стари спомени, и хубави и лоши, но отминали.
Пусто е сега наоколо.
Тук таме се виждат пожълтели покриви и побелели коси, измъчени и сухи погледи, празни души!