Изписана тетрадка.
Празна кутия цигари и една бутилка евтино вино...
Нощтната лампа едва озаряваше лицето ми.
Рошава с раздърпани дрехи седя на разкъсания матрак и пиша... Нямам сила да стана, а и да викам... кой ли ще ме чуе?!
Няма хора... Само аз и моята въшлива котка.
Тик-так... Старинният часовник на баба в коридора отмерваше шибаното време.
Три часа посред нощ.
Гладна съм, но мухлясалия хляб вече не ставаше за ядене.
Не бях излизала от вкъщи цял месец. Вече нямах работа. Нямах и теб...
Изгубих себе си... Навярно ще изтрия и живота си.
Къде подяволите е жалката ми воля да си стъпя на краката?!
Приличах на нищожество! Госпожица Плесен, здравейте!
Не ми дремеше, обаче!Нищо нямаше значение. Бях изгубила надежда и мизерният ми начин на живот започна да ми харесва.
Телефонът не ми звънеше като обезумял, никой не ме търсеше.
Явно всички бяха прочели сладникавият имейл, който им пратих.
Да, в него се изфуках ,че карам страхотна почивка с гаджено, караме сърф и пием цветни коктейли на плажа.
Тъпаци!
Дреме им къде съм... Повечето от половината ми колеги и приятели бяха подли лицемери... Да не кажа всичките... Аз цял живот взимам наградата за най-голям наивник!
Огледах ъглите на спалнята... Бяха в паяжина, а пода приличаше на бунище... Пълна гнус.
Никога не бях занемарявала чистотата така!
Все тая!
Ти нямаше да дойдеш повоче да ме любиш в тази стая...
Ти буквално стана началото и края!
Полудявах, разболявах се... Умирах ли?!
Времето минаваше изнервящо бавно... Едва бяха изтекли 40 минути...
Бях празна, не чаках утрото. Просто стоях, не мърдах, не чувствах студа, само пишех: \"ОБИЧАМ ТЕ!\".
Естествено, ти нямаше да видиш изписаната ми тетрадка на квадрадчета, нямаше и да го чуеш, защото вече беше на километри от мен...
Сега можех да ти го кажа, както ти искаше тогава... Сега, когато вече няма значение.
Твърде късно беше и тази мисъл ме пронизваше силно в гърдите...
Изпадах в меланхолия с всяка секунда. Самотата, която изпитвах, изпиваше и последните ми сълзи на самосъжаление.
Утре дали изобщо щеше да ме има?! Разрошена... Мисълта за теб бавно ме убива!