Ветре, обожавам твойте песни,
луда съм за твоите свирни.
Вдъхвам жадно нощния ти шепот,
пълен с тайни, пълен със звезди.

Пееш с дивна сила край морето
в ритъм с непокорната вълна,
облаци брилянтна пяна вдигаш
досами лазурни небеса.

Някои се плашат от гласа ти,
щото, казват, повишил си тон.
Ами да! Симфониите твои
са стихия, необязден кон.

Обожавам, ветре, твойте песни,
луда съм за твоите свирни,
пролет ли е, лято или есен -
радост, ветре, радост си ми ти.