Лятото в очите ми напира-
черно, мокро, младо и горещо!
Слънцето в косите ми прозира,
Дунава спотайва се отсреща.
Облаците мислите ми крият -
жадни са, от жега изтънели,
щом от синевата се напият,
ще избягат: пухкави и бели!
Плажът диша и тупти, и стене -
погледът ти просто ме изгаря!
Хайде във водата! Дай ми време!
Пясъчната кула се събаря!
Соня Цветанова