На скъпия ми Александър - с обич, завинаги!
Чета отново твоите писма -
и пак те преоткривам. Всъщност,
за теб била съм повей от крила,
заключени в далечна, чужда къща;
копнеж, мечта и светъл - Божи знак,
любов съдбовна, красота и нежност...
Спасение в самотния ти мрак,
и вяра в споделената безбрежност.
От всеки ред признание виси,
като лавина - яростно стаена
над тихите, мечтателни реки
от спомени за съкровено време.
Самоанализ, упреци, вина,
ревности и прошки-обещания...
Звучи във всяка дума Любовта,
сълзи просветват, скрито премълчани...
Мечтания и вяра в чудеса -
съкровищница жива са писмата
и дом на влюбената ти Душа!
Урок по Обич за децата ни!
08.08.2011г., Ямбол