Живея, като птиците - с очи в небето,
с мечтата за зенитна висота!
И като тях излитам - с песента в сърцето,
с наивна вяра в своите крила.
Жадувам - като птица волната си пролет,
приоблачни, сияйни далнини,
и нося с радост болките - и в полет,
светът с тревоги земни в мен гори...
Литвам, като птица - в мамещи селения,
докосвам неживени светове;
обжарена до кръв, с трепет и вълнение,
все с лудо и обречено сърце.
Мечтая, като птица - миг да се откъсна
от земното притегляне - гнездо,
но то ме връща пак ранена да възкръсна,
че Фениксът гори в добро и зло!
Старея като птица - тихо и без злоба.
Догарят омъдрелите криле
И моля се - дано, дано да падна в полет,
на родна твърд, под песенно небе!
09.08.2011Г., Ямбол
Към поетичната книга-спектакъл „Тайнства\"