Пред огледалото на Душата ти
заставам запалена
от вълнение, нежност и болка
и се взирам тревожно -
да видя доколко
Добротата е жива у тебе.
Нищо, че гледат очите ти
тъмно-присвити
и пламъче зло в тях заканва се някому!
Ншщо, че думите - камъни тежки
по стръмните насипи на обидата
ядно търкаляш в гнева си...
Нищо, че в страшен юмрук
е свита ръката ти ласкава...
Аз те познавам добър
и на Душата ти светлото зная!
В мен е ключът на твоята сила -
едно заклинание тайно.
Думичка само, ако прошепна
и те докосна - както вятърът нивата,
изпод клепки да те опаря после
с пъстро-зелено око, ревнивецо,
сам ще развееш бялото знаме,
при мен начаса ще дотичаш...
Щом те целуна - чудо ще стане:
тежката броня се свлича
и ставаш виновно, голямо
и мило дете, което обичам!
1984г., В.Търново
Из книгата \"Тайнства\"