1.
В измисления свят
на чувствата ти променливи,
аз няма да те следвам.
И в безпосочието ти
посока няма да се силя да откривам.
Върви сама
или до рамото на друг.

2.
До време е добре
ливадата ти да остане некосена.
Защото после
тревата ще изгуби своята зеленина
и своя билков мирис,
и ще презрее красотата й,
и трън в сърцето ти,
преминалото лято ще забие.