В тъмен дом се вмъкна
тихичко мишленце,
почна да тършува
с влажното носленце.
Пъхна в торбичка сиренце, суджук,
за салата мушна стръкче пресен лук.
Но не щеш ли Норис, старият котак,
с лапите го спипа
и затисна с крак.
- Цър-р-р – мишлето писна, -
искам адвокат!
Котаракът се стъписа
ах, че мишче тарикат!
Поглед лош му хвърли,
дръпна му ухото,
после се размисли.
- Мяу, мяу-у-у -
гладно е горкото!
Взе, че му подаде
хляб и кашкавал,
нощният крадец си тръгна
ни жив, ни умрял.
На раздяла Норис тъй му рече:
- Не кради, ще си изпатиш вече!