Държа света в ръцете си когато,
прегръщам мойта малка дъщеря.
в очите и... намирам вечно лято
и топли с нежност майчина душа.
Целувам я, а устните треперят,
душичка малка... мъничка звезда,
родила се с задача да намери...
една частица щастие в света!
Орисана... да търси добротата...
във свят живеещ с хиляди злини,
как да запазя детското в душата,
да не допусна зло да я рани?
Как да предам уроците житейски,
да и спестя горчивите сълзи...
да тръгне по законите библейски,
да бъде силна... и като боли?
Не мога! Всеки своя карма носи
и тя по своя път ще е сама...
ще наранява... ходилата боси,
но пак ще става силна след това!
Ще пада духом, после ще полита,
ще търси своя път във тоз живот,
добро и лошо... всичко ще опита,
с усилия ще пробие своят брод!
Но вътре във сърцето си ще знае
че в сянката ще бъда скрита аз,
ще бдя като орлица от безкрая,
ще я напътствам винаги без глас!
Ръка ще и подавам... щом залитне,
нозете ще превързвам със любов,
крилете ще зашивам, за да литне,
ще съм опора... в този свят суров!
Когато птичето изскочи от гнездото,
сърцето майчино се къса след това,
но тъй устроен е от Господа живота,
пред волята му... свеждаме глава!