Сиво, пак всичко е сиво...

Спуска се плътна мъгла...

Бурните страсти заспиват...

Превръща се в блато река...

Клюкарят си хорово жаби...

Жилото точи комар...

Мълчание цветното граби...

Следват кошмар след кошмар...

Боите пъстри се крият...

Връзват посоките възел...

Палачът размахва мистрия...

Прозорец зазидан се зъби...

Надежда силно пробожда...

Сивото става по-сиво...

Боли, ако вярваш, че може

любовта да е и щастлива...