Паля аз цигара в мрака,
а димът се гърчи сякаш го боли.
Угасва сякаш и искрата,
и моята душа започва да кърви.
Кръвта потича.Бавно ме убива.
Идва края на моят живот.
А исках просто да бъда щастлива
за мен да си на всичко готов.
Без тебе смисъл в нищо не откривам.
Не намирам сили аз да продължа.
Лицето си с ръце покривам,
за да скрия аз горчивата сълза.
Цигарата догаря в пепелника.
Аз стоя обляна в сълзи.
Последната искра загасна
и тя взе с нея и моите мечти.
Върни ми моля те искрата.
Запали я пак в мойта гръд.
Недей обрича ме на самотата.
Върни към живота умиращата плът.