Помолих се... ум, слънчоглед да стана-евентуално пожелателно, почти!
Ето получи се и сядам, придържам химикалката трудно, но се старая!
- Хлъц! (пак откраднах \"попови яйца\"), при магаретата не често явление, но...
продължаваме нататък: - Днес с магарето Марко сме в почивка! Ура! Хлъц!
Прогонихме мухите, попасохме тревица. Посетихме магаричка - Цилка! - Хлъц! Много е красива...! Но аз, когато стана слънчоглед, как ли ще я посещавам?
Слънчогледите имат ли почивен ден? Едва ли?!
Срещам хора и човеци - всеки \"божи ден\". Не мога аз да проумея: - Защо първом бият с пръчката за - \"Дий!\", а после дърпат юздите за посока евентуална, почти!? И голямо колебание настъпва - първо калта в двора на съседа Петко, ли да засипят или печката на Наско да отмъкнат... Хорски проблеми, очевидно е почти! Има един чудак бай Вълкан се казва, човек \"Чудо!\", е той.
За него ще Ви разкажа:
- Вълкан са го кръстили защото, преди да дойде на \"бял свят\", много деца в семейството са умирали... и кръстницата - Вълкана, така казала: - Вълкан ще го кръстите, за да живее! Вълкан се казва, ала нравът му не е вълчи. \"Чудо\", човек Ви казвам! Хлъц!
следва...