плуват сияйни меко-пухкави облаци

слънцето още е галещо-хубаво

и гъделичка съня през прозореца...

в розовото на утрето

още млада съм, щура и трепетно-чиста,

а денят ме зове нежно-влюбено

и разстила посоки лъчисти...

в розовото на утрето

още миг, още стъпка – и ще се прелея...

не, че плаши ме толкова тъмното.

просто в тъмното

не живея.