Ти ще тръгнеш и навярно
след теб не ще да тръгна аз,
че болка през годините внезапно
чертаеше раздялата за нас.

Ти ще тръгнеш и ще минат дни,
ще искаш да се върнеш пак обратно,
но писъкът на разума ти може би
отдалечава те от мене безвъзвратно.

Ти ще тръгнеш, но ще бъде скоро
дори и раната във мен незаздравяла...
Как главата си да вдигна, гордо, ведро,
щом радялата с теб не съм желала.

Ти ще тръгнеш и по навик
всеки ще е свикнал да живее
аз от гордост, ти наивник,
оставихме си любовта да тлее.

Ти ще тръгнеш и във времето
изминало дали се заблуждавахме,
че никой няма да усети бремето,
а още в самота се преживявахме.

Ти ще тръгнеш и измамени
след месеци, година може би
с любови нови преживявани
по-рядко ще се сещаме за тези дни.

Ти ще тръгнеш и почти забравени
ще се сетим, ще ни върне нещо там.
Мирисът на тебе, спомени неканени,
липсвам ли ти и дали си сам?