Много пътища има пред мен, ала своя сред тях не откривам.

И, от лутане днес уморен, пак до стария път се отбивам.

Ще приседна за миг, само миг... Тъй студен е крайпътния камък,

чак боли! А душата със вик си припомня за стария пламък...

За следите ни в нашия път, днес обрасъл със тръни и храсти...

Там, където мечтите цъфтяха и където изгаряха страсти,

днес е пусто. И само в нощта, вперил взор във лика на Луната,

виждам нашия път начертан... И проклинам без глас в тъмнината!

И те вдишвам отново – насън! А наяве – издишам огньове!

И следите от стария път търся в тези - по пътища нови,

 но я няма онази нега, озвучила без глас тишината...

Само стара, позната тъга. Само мрак, изгасил Светлината!

Много пътища има пред мен! Знам, по който от тях да потегля

в светлината на новия ден, ще намеря отново надежда...

Ала оня, останал назад... Част от него във мене остана -

в малък спомен, за нашия свят...

И в една незарастнала рана!