Кой ти махна поредната маска,

силен вятър ли нейде отвя,

с криви нокти в сърцето ми драска

за да влезе поредна тъга.

Аз билета кога съм платила

и кога се в тоз цирк озовах,

мисля, мисля... не е било насила,

пак вината във мене видях.

Номерата са толкова много

и примамки безчет затова,

тоз урок ще го уча отново,

с побеляла дори и глава.

И си слагам най-здравата броня

и заставам готова на пост,

ала знам ли кого да прогоня,

кой е враг и  кой -  миличък гост.

Как тежи тази броня метална,

а пък времето само за плаж...

Как я смъква безкрайно-омайно

с влажен поглед поредния паж.