Твойта книга с подгънати страници
аз изглаждам една по една.
Твойто искане, твоите странности
от следата на твойта ръка.
Ти си викала, мълком крещяла,
в тишина, ти сама, бях ли с теб?
Бе ли полетът лястович тяло
на душата ти порив победен?
Ето, сгушена тук си, в гнездото,
поподвила тук ъгълче, две.
Ето страничка празна от погледи,
ето пак ти си, ето те теб.
Бели страници, бели чаршафи,
бял тюрбан върху бяла премяна.
Самодива в крака ми постави
залък хляб, зарад туй, че те няма.
И нахраних се с вярата, господи,
полетях с ръце към небето.
Хлопна книгата. Скръстих ръцете.
Птицо с бяло на гушката, остани.
17.07. 2011
Бургас