Едно малко дете скрито в сърцето,
поиска в съня сякаш нещо да каже.
Протегнах ръце и погалих телцето,
преди тишината и двете да смаже.
Прошепнах му тихо: \"Помня те още,
как плачеше нощем самотно във мрака.
Как беше за всички ти много различно,
белязано страшно от участ - разплата.
Как искаше силно да бъдеш прието-
да даваш, да вземаш любовна омая.
Как питаше всеки, защо е превзета
душата красива от грозна премяна.
Растеше. А вътре във тебе гореше
желание странно, да бъдеш, да можеш.
Да стигнеш само до свръх- световете
и себе си дръзко до край да докажеш.
Сега усмири се! Заспи в тишината!
Душата, намерила брод към Всемира,
спокойно очакваща свята отплата,
в хармония нежна съня аранжира.\"
Земята утихна. Усмихна се мрака.
Луната красиво преля във небето.
Душата щастлива, от радост заплака,
събрала в едно... жената с детето.