Твърде хубаво, за да е истинско, за това и не се радвах.
Твърде хубаво, за да е истинско, но поне мъничко се надявах.
Ако имах шанса да говоря с теб.
Ако имах шанса да повървя с теб.
Момиче бих ти казал толкова много неща,
но ето че пак се случи, за това отново ще си кажа \"съдбЪ\".
Треперех като се уговаряхме, а сега и да се усмихна е трудно.
Надявах се да се превърне в реалност, но като се замисля просто е безнадеждно.
Едва ли някой друг би направил това което правя аз за теб.
Едва ли някой би те чакал толкова колкото аз теб.
Сърцето ми биеше, сега се разпада,
усещам как моя дух в мрака пада.
Излизах беше светло и слънцето грееше,
сега затворен съм сам в мрака,
тъй трудно виждам и не долавям.
Но да приема аз не мога,
за това с последна надежда си оставам.