Тази вечер съм анализатор, звезден и на тази голяма, светеща тепсия на небето - наблюдател! Мислите ми се реят като рядката мъгла по изгрев, която вятъра издухва, сякаш я измита с голяма метла и остават само следите от замаха, мириса на мокро в очакване на слънчевият ярък мирис заливащ с ухание всичко до което се докосва - чак до върха на космите в ушите ми! Ах, събуди една заспала там муха и мене събуди с бръмченето си (мухата)! Добре стана така... даже супер! Бързо се изправих на копита. Няма време за сутрешен тоалет, но разходките по поляните не изискват официално облекло и маниери - отбрани. Добре е това, даже е супер!
Та както казах преди известно време - тази вечер наблюдавах небето и онова кръгло нещо... и си мислех, ами ако там горе стои друго магаре - то също наблюдава света над ушите си и...!? Магарето може да се казва Луна за благозвучие. Какво ли си мисли наблюдавайки? Как ли протича животът му? Ами да! Супер е това с огледалото...! Значи излиза, че аз се отразявам в него и чрез нас се отразяват взаимно и двете части на света - горният \"Луна\" и долният \"Слънце\". Луната знае ли за съществуването на Слънцето и пита ли се нощем с върха на космите в ушите си за хилядите неща, които се намират в моите?! Може би, може би... кой знае?! Сънят ме пребори и аз заспивам... може би ще сънувам: - Огледала, Цилка и бай Вълкан да се полюшква оптимистично върху гърба й...
следва...