Дали ще те усетя, щом се спреш

на пътя ми отново?! Някой път...

Дали ще те целуна за „Добре дошъл”,

а  устните ми тихо ще шептят :

„Аз... аз още те обичам...”

Дали ще те преглътна –вместо залче хляб.

Научила съм – с хляб не се играе.

А и ти - едва ли ще си по-голям от него.

Дали ще те изпия с сетен дъх -

до дъно. Чашата нима е празна?!

Останала е  капка по ръба,

с която устни да разквася, жадна.

Дали ще те достигна - може би...

Над мен най-ярка е зорницата в небето,

която ще прогони онзи мрак,

задълго все таен в сърцето.

Дали ще те целуна пак –

трепти сърцето - сякаш птица в клетка,

а  аз... пред себе си се клех –

да те обичам. Само тебе... Вечно!