Дали ще те усетя, щом се спреш
на пътя ми отново?! Някой път...
Дали ще те целуна за „Добре дошъл”,
а устните ми тихо ще шептят :
„Аз... аз още те обичам...”
Дали ще те преглътна –вместо залче хляб.
Научила съм – с хляб не се играе.
А и ти - едва ли ще си по-голям от него.
Дали ще те изпия с сетен дъх -
до дъно. Чашата нима е празна?!
Останала е капка по ръба,
с която устни да разквася, жадна.
Дали ще те достигна - може би...
Над мен най-ярка е зорницата в небето,
която ще прогони онзи мрак,
задълго все таен в сърцето.
Дали ще те целуна пак –
трепти сърцето - сякаш птица в клетка,
а аз... пред себе си се клех –
да те обичам. Само тебе... Вечно!
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me