Не си ли сянката, обречена на слава,
светът не бе ли твой зловещ затвор
и кой енергия във повече ти дава,
проклятия, не са ли твоя гибел, мор,
или осъдена да влачиш сто разпятия,
какво не би направила, за да си Бог,
дали не виждат теб поклонници на опиати
и кой живота им превърна на залог,
но ти си сянката, засенчила дъгата,
самотната и с привкуса на нафталин,
захвърлена от Бог и от разпятия
и кой от теб е в повече самин,
ти нямаш цвят, приличаш на воала,
захвърлен във калта от нечия ръка,
без горести не би ти цяла оцеляла,
когато те потъпкваха в прахта с крака,
сега охлузена, макар безплътна,
видение от нечий зъл кошмар,
вулгарна, грозна, зла, безпътна,
ти в чий живот бе повече от дар,
страхът съпътства те и нечий ужас
те гони някъде далеч, далеч,
но не от ужас имаш нужда,
когато се опитваха да те разсичат с меч.
Ти сянка си, обречена на мрака,
видение от нечий зъл кошмар,
и кой ще те погали нежно, някой
комуто ти си повече от дар.