Зряло лято уморено по улиците шета
със сламена шапка и слънчоглед зад ухото,
запяло с цвъртежа на лятошни врабчета,
килнало на страна на времето колелото...
Пристъпя вяло, мята колене загорели,
по бриза изпраща последни въздишки,
на броеница брои прасковите узрели
и по звездите чете желанията в стихове...
Опива се от целувките на влюбени
и на палави щуротии се усмихва,
надежда запалва в сърцата на изгубени -
да се намерят и огънят им да не стихва...
Светкавици да си разменят за живот и вечност,
сила небесна във вените да си преливат...
Зряло лято шета със зряла обреченост
на обич несбъдната и небивала...