Не ми се пишат никакви брътвежи...
От всяко кихане да правя песен.
Мен може дяволът да ме разнежи -
на Господ цяла Вечност да съм бесен.
На изказ се научих от живота
и думите по моему подреждам.
На дните си кълбото сиво мотам -
не се тъче сатен от тази прежда.
Кълчищени са мойте строфи - дращят...
И лустро в римите ми не търсете.
В златисти кошници цветя не пращам -
несъвместим съм с другите поети.
Не ми се пишат никакви брътвежи...
Писалката от себе си съм скрил.
Мен може дяволът да ме разнежи -
на Бог отдавна всичко съм простил...