През прозореца с израз себичен

в мен се взира настойчиво мъж.

О, прилича на мачо типичен

с тез коси, в цвят на печена ръж!

Ала може ли той да обича

приласкан от луната в нощта?

Ще ме грабне ли с бяло кокиче,

щом засричам на ум любовта?

Полудял суховей от въпроси

ме засипва със пъстри листа.

А разпятие в миг ме докосва

и превръща в мираж дързостта.

Безучастно изпращам с очите си

хармоничното мъжко лице. –

Целомъдрени струни зачитат

свободата на мойто сърце!