Вселена някъде далече,
в безкрая плува и трепти
носи пухкаво елече и
предава мозъчни вълни.
Задачка своя тя си има,
а отчета праща -
тайно на всемира...

Тя пораства еволюира
светове се раждат и умират
а тя е там и все така
пулсира, любов раздава
и се взира, дълбоко в своите недра
където малки, мили същества
крачат бързо по снега...

- Бързо, бягай - ще те хване...
лавина идва, стон издаде...
пукат камъни, дървета,
препускат малките крачета,
ето виждат канара  
Вселена мигна -
и спасени са сега...

Лавина, бавно се изправи,
поглед, и с глас могъщ добави:
- Късметлии малки, ще ви хвана
как събудихте ме точно двама?
усещам, някой ви помага,
но който данък не плати,
ще гние в моите скали!

Малки кръглички очи,
сърчицата прескачат -
капат сълзи... ръчичка ледена,
бързо брои - едно, две, три...
монети лъскави, падат в торбата,
ще стигнат ли е чиста загадка...

- Лавина, данъкът, пусни ни...
торбата, бавно полетя и отвори
паст се, притъмня... настъпи,
кратка тишина... лавина, ги погледна,
обърна се и в миг изчезна...

Две ръце, държат се здраво,
и отново тичат, бързо - запъхтяно...
- Сега успяха, някой каза
и пак погледна през елмаза...
Вселена, благо се усмихна,
и слънчев лъч в света проникна.


4:53 А 8/22/2011

required by Agent Reese