ПРОЕКЦИЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА
Белязани от древен грях потаен,
мъчително проклятие търпим –
подхвърляни ту в пъкъла,
ту в Рая –
над Бездната ръцете си държим.
Каква зловеща сила прекроява
гоблените на нашите съдби ?
Отгоре с обич нежен цвят посяваме,
отдолу плесен гибелна пълзи;
един към друг стремим се неуморно,
а помежду ни хлъзгав зид расте;
решаваме да полетим в простора,
но се пречупват нашите криле ...
Обречени сме –
до една Голгота
да стигнем – всеки по различен път,
сред зли очи да ни тече животът
и зли езици да ни пакостят;
в тресавище от гнило безразличие,
сред джунгла от настръхнали сплетни,
на чувствата си святото величие
да браним с крехки сили дълги дни;
в жарава от печал
да газим боси
и люшкани от нестинарски транс,
като единствен щит пред нас
да носим
свещената икона –
Любовта.
В душите си –
подземия от рани –
заключили сме своите сълзи,
копнежи, страсти, болки неразбрани...
и нечовешки писъци
таи́м.
През дим от неизтляла безнадеждност
осиротяла пролет в нас дъхти.
Затулени от плахата си нежност,
докосваме се в нашите мечти.
До Истинската среща –
след Безкрая –
един без друг дали ще устоим ?
Там, дето се разбулват всички тайни,
прокобата с Любов ще отменим.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2025 uFeel.me