Ето, полунощ е пак,

ще заспивам, няма как.

Опа, не засапивам.

Но защо?

Явно има тук проблем,

нещо мъчи ми съня,

нека разбера какво.

От цигара, та на две,

трета, пета, стига вече!

Нещо мъчи ме защо,

ах, че не разбирам аз какво.

Стоп! Секунда! Май дочух

тупкане едно такова странно.

Причу ли ми се?

Мисля не!

Сърцето обажда ми се жално.

Яно нещо го тормози,

но защо в този час,

полунощ отдавна мина,

а не съм в леглото аз.

Но сърцето е такова,

нощ не знае, нито ден,

щом почуства се самотно,

ето ти голям проблем.

Разумът е нещо друго.

Той ме слуша и мълчи,

той е тих и е спокоен,

късно вечер не тъжи.

А какво да правя аз

между разум и сърце,

трябва да се избере.

Ето лягам си сега,

а пък утре сутринта

нека спора продължи,

страшно много ми се спи.