Помниш ли като деца

как играехме на двора,

как край старата липа

тичахме със теб на воля?

Спомням си онези дни

как със теб от сутрин рано

правехме бели безброй,

но кой ще ни ги върне, кой?

Помниш ли онези дни

на игри и детски смях,

как се гонехме, кажи

и бяхме целите в прах?

Кални, мокри, но щастливи

с рани тежки, но юнашки

гонехме врабчета сиви

и ги целехме със прашки.

Днеска вече сме различни,

вече с теб не сме деца

всеки тръгнал е по пътя,

който сам избра.