Не бързай да отронваш любовта -
сега е още юли, има време.
Когато в тебе се завърне есента,
тогава ще e непосилно бреме...
Днес?! Просто уморен си.
Ненужни тъмни мисли
в теб блуждаят, но ще пропусна
отново онази светлинка, в душата ти.
Дали ще я усетиш...
Дали ще си отиде мрака?!
В мислите, и теб. А мене да усетиш.
Ще те целуна нежно и ще те накарам...
в мен да спреш отново,
в мене да усетиш... всички трепети,
и споделените ни мигове.
Докосваш ме, усещайки...
Умееш да го правиш. Нищо,
че си даваш вид на непукист,
необуздано чужд на времето,
и себе си – опитай се на пръсти
да достигнеш онова небе,
звездицата, която да ти свети,
своето безвремие, в което
двама да намериш – мен и себе си .
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me