Не бързай да отронваш любовта -

сега е още юли, има време.

Когато в тебе  се завърне есента,

тогава ще e непосилно бреме...

Днес?!  Просто уморен си.

Ненужни  тъмни мисли

в теб блуждаят, но ще пропусна

отново онази светлинка, в душата ти.

Дали ще я усетиш...

Дали ще си отиде мрака?!

В мислите, и теб. А мене да усетиш.

Ще те целуна нежно  и ще те накарам...

в мен да спреш отново,

в  мене да усетиш... всички трепети,

и споделените ни  мигове.

Докосваш ме, усещайки...

Умееш да го правиш. Нищо,

че си даваш вид на непукист,

необуздано чужд на времето,

и себе си – опитай се на пръсти

да достигнеш онова небе,

звездицата, която да ти свети,

своето безвремие, в  което

двама да намериш – мен  и себе си .