Отдавна всичките писма написах,
за тях не трябваха ми много думи,
мастилото изсъхна и провисна,
те, думите, тежат като куршуми.
Но аз не стрелях, само шепот,
разлива се из белите ми листи,
жарава, неразстелена до пепел
и звук от непорочен писък.
А този писък като тежка броня
предпазва уязвимото ми тяло,
у всеки лист, на пода неотронен,
просветват думите до бяло.
Аз още пиша, тежки са писмата,
но марки сякаш не намерих,
припомнил времето, когато
любов заменях за химери.