В синевата на покоя светъл

се скри свободната промяна.

Преправи се на вик отекващ

и се запъти към султана.

Препречи се на сладки мисли,

на дъх отровен, недодялан

и ги препрати да избистрят

душата смутна, неизгряла.

Премина в много дивни сълзи,

в лъжи изгнили и незрели,

привикна на душите дръзки

и на телата занемели.

Докога? 

 ....

Нужен ли е

Кръст

на страдащия?