Мислите, качени на балкона,
тихо със звездите си говорят.
Сребърният шепот се отронва,
спуска се понякога отгоре…

Нещо неизказано напълно
в случка истинска се пак повтаря.
Вместо пред очите ти да съмне,
изгревът остава само тайна…

Свят в света прелива се магично…
Не разбираш нищо. Но го знаеш!
Възхитен, не си пиши отличен –
няма я причината. Това е…

полет на звезди из дълбините.


© Елена Желева. 27.08.2011 г.