Залеза и Зората-
две сплетени във едно сърца,
обляти заедно от пламъка на любовта!

Всяко утрин Зората събужда със нежност и усмивка Земята,
радостта й блести по-ослепително от диаманта,
любовта й по-разпламенена е от буен поток във планината,
слънчевата й душа опиянена е от небесната красота на Залеза,
от неговата огнена прелест във безпределната широта.

Нейните лъчи на всеотдайност падат небрежно по трева и поля,
във погледа й прииждат вълни от плененост и нежна топлота,
гонени от лъчистите есмералдени искри,
които във сърцето й разпалват пожара на страстта вечно да гори.

Всяка вечер Залезът жадува със необятни копнежи-
светлините си ние да слеем, да се потопим във любовни мечти,
със изпепеляваща жар устните ти смело да докосвам
и със горещи ласки лъчите ти да милвам...

Луната със обгорени сълзи непрестанно стене-
Залезът напуска Земята преди Зората да проблесне,
а тя жаловито мъждука и под силна любовна мъка чезне;
воала на гордостта пречи на тез две сърца
и те все не успяват да се потопят в океана на любовта,
тъй щото невъзможно е по едно и също време да бляскат,
тъй щото дъгата на смиреността не пожелават
и във прегръдките на компромиса не се предават!

Луната със дълбока тъга и силна надежда,
без да мълви говори със тихи очи и на Зората и на Залеза-
с обич един към друг вечерта дарете
и тогава светлините във вашите души във едно цяло слейте,
а през деня заедно във едно Слънце заживейте!

И Огненото кълбо всеки ден целува Земята-
споделено е небесното щастието на Залеза и Зората,
неугасваща и величествена е любовта им и през деня и през нощта,
и досега греят един до друг във високите светли небеса.