През нощта докато часовникът не престане с тихия си шепот, който като с остри игли се докосва до сърцето ми... докато все още съм полубудна, не спирам да усещам как жигосващи мисли се блъскат в ума ми. Като че ли мозъкът ми е един безкраен и безнадежден път, който е само с една мантинела и катастрофите не секват. Изпитвайки някакво раздразнение дори и от собственото си учестено дишане и от собствената си съдба, тайно се надявам потапяйки се в световете на един дълбок сън да изляза с нова памет, с нови мисли, че защо не и с нова съдба?! Някаква важна част от мен, от моята душа и от моето тяло... превърнала се е в роб, извън моя обсег на контрол е. Чувствам, че има нещо погрешно, нещо сгрешено... но не зная кое да започна да поправям, как и с какви инструменти. Така, както едно езеро е пълно с вода, така и мислите ми пълни са със страх... със страх от провал. На моменти си мисля, че бих се съгласила дори да продам душата си, но само и само винаги да успявам от първия път... винаги! След едно такова съкрушение, чувствам се немила и недрага, изоставена, отхвърлена, ядосана, злочеста... как може точно на мен да се случи?! 
 От провалите никой няма застраховка, но може би има освобождение... освобождение от тази тирания, която ни притиска да желаем да успяваме винаги от първия път и когато не успеем, да се чувстваме като най-големия вълк-единак... Може би има нещо красиво и страстно в това, че не винаги постигаме нещо от първия път?! Може би след поредица от опити запечатани с неуспехи, ние ставаме все по-добри и се научаваме на търпение?! Може би нашите провали ни дават някакво тайно откровение, което би ни направило повече човеци или нашата психика така се калява сред студената вода?! Може би всичко това ни показва, че има нещо по-ценно от успехите... като любовта, която като прелестни букети застила сърцето ни... като любовта, като онази любов, която не се влияе от нищо, че да се провали, която е безусловна и вечна и която, като буен огън в нас гори. Дори и обичаните хора от мен да се провалят, това не означава, че моята любов би се провалила, защото тя е неразделна част от мен, защото това съм аз... Скъпи приятели мои, ако не можем винаги да успяваме от първия път, то това е за добро, а не зло и сигурно открива ни път към още по-голям и по-величествен за нас хоризонт... към по-ценен житейски успех, към повече знание и любов!