Август вече си отива.
Облаче му праща хлад,
а пък слънцето с усмивка
рамото му гали пак.

И му спомня как е минал
през узрелите жита,
как във нощите събирал
на щурците песента...

Като август да ми дойдеш:
сърп да развъртиш във мен –
да умирам на ръкойки
и да оживявам в теб.